Кристина Корягина, на 33 години, повече от 15 години води битка с анорексия. Тя споделя, че съветът ѝ към други в подобно положение е „Моят съвет към всички е – живейте и не забравяйте да се храните, иначе след това нищо не може да се поправи.“ Кристина избягва да назовава текущото си тегло, тъй като за хората с тази диагноза обсъждането на килограмите е болезнено и се възприема като нещо лично. Жената вярва, че при по-ранна намеса животът ѝ би се развил по различен начин.
Проблемът започва в края на началното училище, след операция с пълна упойка на 9-годишна възраст заради разкъсване на мускул. След възстановяване вкъщи Кристина започва да отказва храна и изпитва силен дискомфорт при хранене; близките ѝ разказват, че дори плачела, когато я канели да хапне. Майка ѝ, Марина Корягина, припомня, че два месеца след операцията са потърсили лекарска помощ и е започнало лечение, което продължава вече много години.
В ученическите и юношеските години пациентката значително отслабва и е описвана като „прозрачна“. Въпреки това тя не е имала конкретна цел да отслабва, но е изпитвала страх да не напълнее; в резултат са се появили епизоди на истерия около храната и рязко отказване от месо. Кристина описва типичното си дневно меню от онези години: сутрин сок, следобед чай или кафе със захар и преди лягане малко плод. Поставена ѝ е диагноза анорексия на нервна почва, но лечението до момента не е довело до трайно възстановяване. Въпреки здравословните затруднения тя е завършила две висши образования с отличие.
По медицински становища за връщане към стабилен живот е необходим минимален праг от около 45 килограма, който засегнатата още не е достигнала, въпреки някакъв напредък. На практика Кристина има пожизнена първа група инвалидност и използва инвалидна количка при придвижване на по-големи разстояния. Тя описва трудности при приема на храна: „Организмът отхвърля храната не по моя прищявка. Не мога просто да седна и да ям нещо – първо трябва да отпия глътка вода, за да разширя стомаха си. Но дори от първата глътка ме боли.“ В свободното време се занимава с психология, чете и рисува, води затворен начин на живот и продължава лечението, което според нея ще бъде дълго.
