На 17 януари Българската православна църква почита паметта на преподобни Антоний Велики – един от най-значимите духовни водачи в християнската история. Според житието му, Антоний прекарал 20 години в усамотение в пустинята, където се отдал на молитва и аскетизъм. Той доживял до 105 години, запазвайки здравето и силата си, и година преди смъртта си участвал в борбата на Църквата срещу арианската ерес, излизайки в открит диспут в Александрия.
В народния календар Антоновден се отбелязва като ден за предпазване от болести. Според традициите, жените не предат, не плетат и не варят боб и леща, за да не разгневят чумата, шарката и „синята пъпка“. За празника се приготвят содени питки, които се намазват с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя „на тавана за белята“, както в миналото хората наричали чумата. Поради това Антоновден е известен и като Лелинден.
Легендата разказва, че двама братя близнаци – Антон и Атанас – изобретили ковашките клещи, затова техните празници се честват един след друг. На тези дни се отдава почит и на ковачите, железарите и ножарите.
Имен ден на Антоновден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.