Има хора, които не се плашат от трудностите. За тях „няма да стане“ не съществува, а тежките битки ги правят още по-силни. Те са хора с характер.

Такъв е Дечо Коешинов – необузданото момче от Айтос, което се превърна в баскетболна легенда благодарение на своята упоритост и енергия. Едва ли има човек, който не е чувал името му. Той е постигнал множество спортни успехи и е сред най-известните играчи в историята на българския баскетбол. Сега неговата кауза е да предаде страстта си към спорта на малките баскетболисти в Айтос като треньор. Но в сърцето му има още една голяма любов – родният му град.

Без значение къде се намира или какво прави, любовта към Айтос не стихва. С айтоска кръв във вените си и заради желанието си за по-добро бъдеще и нови идеи за родния си град, Дечо се впуска в голямата игра на политиката. Вече втори мандат е общински съветник от ГЕРБ и в момента е кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ-СДС.

Спортна кариера

Дечо Коешинов, на 49 години, се запалил по спорта още от ранна възраст и започнал да се занимава с баскетбол от малък. Той си спомня, че брат му също играел баскетбол и често го придружавал в спортната зала. Въпреки липсата на съвременна инфраструктура, Дечо и другите деца тренирали на улицата, което според него било една от причините да няма деца с наднормено тегло по онова време.

Още в основното училище той станал част от баскетболния отбор на Айтос при юношите. Желанието му да се развие и да изгради спортна кариера го накарало да се премести в Спортното училище в Бургас в 8-и клас, без да информира родителите си, защото знаел, че няма да му позволят. Брат му също искал да кандидатства в Спортното училище, но бил спрян от родителите им. Дечо взел смелото решение да се премести и да ги информира на по- късен етап.

Въпреки че започнал да учи там и се присъединил към баскетболния отбор на Черноморец, един треньор му казал, че няма шансове и не е добър баскетболист. Той също така не се чувствал приет от останалите в отбора. След около месец се върнал в Айтос и продължил образованието си в СОУ „Христо Ботев“, решение, от което е доволен и до днес.

След като завършил, Дечо се записал да учи в Националната спортна академия, а по-късно продължил образованието си във Военната академия в София. През това време играл за различни отбори, включително Черноморец, Славия, където печели първата си шампионска титла и купата на България, и в края на 90-те години за Димитровград. Играл е и една година в Белгия, след което станал част от най-силния отбор на България – Академик Лукойл, където постигнал най-големите си успехи и титли. След четири сезона в Академик Лукойл продължил кариерата си в Ямбол.

Неочакван битов инцидент обаче прекъснал кариерата му като играч – прерязал сухожилие на палеца, което го извадило от играта за около два месеца. Това го насочило към треньорската кариера. Станал помощник-треньор и през 2010 година се включил във възраждането на мъжкия баскетболен отбор на Черноморец в Бургас, където бил треньор в продължение на пет години. След това станал треньор на Лукойл Нефтохим, с който отбор станали вицешампиони и спечелили купата на България. Междувременно бил и треньор на младежките отбори.

Битката с рака

Дечо Коешинов, развивайки се като треньор и предавайки страстта си към спорта на другите, не подозирал срещу какво ще го изправи съдбата. След един мач в Ботевград, в съблекалнята, чул някой от играчите да го предупреждава за кръвта на гърба му. Първоначално мислел, че е рана, но след преглед разбрал, че става въпрос за сериозно състояние.

Диагнозата била меланом, или рак на кожата. Започнал лечение в Бургас с прегледи и химиотерапии. Нямал възможност да си позволи лекарството, което му препоръчвали, защото здравната каса имала ограничения за неговата възраст. Приемал съдбата си с благодарност, вярвайки, че всичко е станало по някаква причина.

Няколко години по-късно, въпреки лечението, получил гърч и открил, че туморът не е изчезнал, а напротив – увеличил се е. Заминавал за лечение в София, а по-късно в Истанбул, където разбрал, че лечението в София не е било подходящо. Събирана е дарителска кампания, за да може да започне ново лечение. След операция и лъчетерапия в Турция, продължавал лечението си в Бургас, където понастоящем се подлага на вливки или приема хапчета.

Въпреки трудностите, Дечо продължава своята битка с рака с оптимизъм и благодарност към хората, които го подкрепят.

Дечо Коешинов, който вече служи втори мандат като общински съветник, изненадва своите съграждани, като се появява в списъка на ГЕРБ за Общинския съвет на Айтос по време на местните избори през 2019 година. Въпреки че вече е треньор на баскетболния отбор Вихър Айтос, той решава да влезе в политиката с цел да реализира своите идеи за развитието на града и да подкрепи кмета Васил Едрев в неговите проекти.

Коешинов разкрива, че въпреки че не е член на ГЕРБ, кметът Васил Едрев знае за неговите политически убеждения. Той приема поканата да се присъедини към Общинския съвет, като изразява готовността си да допринесе за обществения живот на града. Стремежът му да работи за благото на Айтос и подкрепата, която получава както в борбата с болестта, така и в политиката, му дават увереност, че е на прав път. Той е благодарен за доверието, което му е оказано, и се ангажира да подкрепя предложенията на кмета Васил Едрев и неговия екип, които работят усилено за благополучието на града.

Дечо Коешинов е номиниран в списъка на ГЕРБ за 50-то Народно събрание. Той приема предложението без да се замисли, тъй като смята, че каузата му в Народното събрание отново ще бъде за благото на Айтос. Според него, неотложният проблем е изграждането на северен обход на града, което би помогнало да се редуцират инцидентите и трафикът да се изведе извън градските улици. Той вярва, че всички депутати от Бургаска област трябва да се обединят около този проблем, независимо от партийната принадлежност.

Спортът, културата и социалната политика ще бъдат другите му приоритети. Той смята, че за развитието на спорта е необходима по-добра държавна политика и по-сериозен бюджет, тъй като в момента спортът е оставен на произвола на съдбата. Вярва, че големите успехи на българските спортисти са резултат от любовта им към страната.

Друг проблем, за който ще се бори, е осигуряването на достъпна среда за хората с увреждания, като подчертава необходимостта от подобряване на инфраструктурата, за да се улесни движението им.

В момента Коешинов продължава да бъде треньор във Вихър Айтос и почти денонощно е в залата. Той е уважаван от своите съграждани и се надява, че ще получи тяхната подкрепа на предстоящите избори на 9 юни.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук