Бургаският свободен университет (БСУ) заема челно място сред висшите учебни заведения, чиито възпитаници заемат ключови ръководни позиции в съдебната власт. Това сочи изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветено на „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието“.
На първо място в класацията е Софийският университет „Св. Климент Охридски“, който остава безспорен лидер по брой кадри в съдебната система. Това е очаквано предвид традиционно водещата роля на СУ в юридическото образование и дългогодишното му присъствие на върха в рейтинговите класации.
Проучването разкрива тревожна липса на плурализъм в съдебната система, като възпитаниците на малък брой университети доминират ръководните длъжности. Според експертите на ИПИ това създава условия за ограничена конкуренция, зависимост от неформални мрежи и подкопаване на общественото доверие в правосъдната система.
Особено озадачаващо е значителното влияние на Бургаския свободен университет, който според рейтинговата система се нарежда последен по институционална акредитация и реализация на своите възпитаници. Въпреки ниския престиж и висока безработица сред завършилите, кадри на БСУ заемат водещи позиции в съдебната система, включително в осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Югозападният университет (ЮЗУ) също присъства в класацията, като заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури. Това е парадоксално, тъй като според рейтинга на висшите училища ЮЗУ е на предпоследно място по реализация на завършилите в областта на правото и има нисък престиж.
Друг необясним феномен е влиянието на Академията на МВР, която от три десетилетия не предлага юридическо образование, но въпреки това има забележително присъствие сред ръководните кадри в съдебната власт.
В същото време, висши учебни заведения с висок престиж, като УНСС и Нов български университет, почти не присъстват сред ръководителите на съдебната система. Това буди въпроси за критериите, по които се назначават магистрати на ръководни длъжности.
Изследването на ИПИ подчертава необходимостта от реформи в кадровата политика на съдебната система, които да гарантират прозрачност, равнопоставеност и плурализъм. Само по този начин може да се възстанови общественото доверие в правосъдието и да се повиши качеството на управление в съдебната власт.
